Изследването на Космоса започва през 1957г., когато СССР изстрелва първия изкуствен спътник „Спутник 1” в орбита около Земята. През 1969г. първият човек стъпва на Луната. През 2001г. в Космоса лети първият турист.
Още по време на Втората Световна Война въз основа на новите технически постижения учените стигат до извода, че един ден човекът ще полети в Космоса.

Студената война поставя началото на надпреварата за изследване и овладяване на космическото прсотранство. Американската космическа програма стартира през 1957г., когато става известно, че Съветският съюз е изстрелял изкуствен спътник в орбита около Земята. И двете държави влагат огромни средства за изследвания, давайки си ясна сметка, че постиженията в Космоса ще им осигури висок международен престиж и ще им даде преднина в създаването на нови, по-мощни оръжия.

ПЪРВИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ В КОСМОСА

Ерата на космическите пътешествия е открита на 12 април 1961г. с полета на Юрий Гагарин. На 5 май 1961г. в Космоса излита и първият американец Алън Шепърд, последван от Джон Глен, който през февруари 1962г. извършва първия американски орбитален полет. Следват нови забележителни постижения на двете страни – изпращане на автоматични научноизследователски станции на Луната и около Венера, полети с орбитаеми космически станции, изстрелване на комукационни, метереологични и други спътници.

КАЦАНЕ НА ЛУНАТА

Едно от най-великите завоевания в цялата история на науката и техниката е кацането на Луната на американски космически екипаж след като още през 1961г. президентът Джон Кенеди космическият кораб „Аполо 11”, изстрелян с трима астронавти на борда от Кейп Канавъръл, Флорида, се приземява на Луната 4 дни по-късно. Самият Нийл Армстронг стъпва на повърхността й, определяйки събитието като  „малка крачка на човека, но гигантска стъпка на човечеството”. Той е последван от Елдуин Олдрин, а Майкъл Колинс остава на лунна орбита в командния модул.

МЕЖДУНАРОДНА КОСМИЧЕСКА СТАНЦИЯ

До декември 1972г. Съединените щати изпълняват успешно още шест такива масии, последните три от които с луноход. Краят на Студената вълна и икномическата криза  от 70-те години принуждават двете сили да прекратят усилията по космическите програми. През 1993г. се споразумяват да работят заедно и да изградят многонационална космическа станция. Първите компоненти на Международната космическа станция са изведени  в орбита в края на 1988г. Станцията приема първия си екипаж през 2000г.

КОСМИЧЕСКИТЕ СОВАЛКИ
В началото на 80-те години НАСА (Националнаагенция на САЩ за аеронавтика и космически изследвания) започва изстрелването на космически кораби за многократно използване, наречени космически совалки (въздушно-космически самолети). Те улесняват значително космическите изследвания като транспортират хора и товари от и за космическите станции и кораби в орбитата около Земята и позволяват поддръжката и ремонта  на изкуствените спътници.

Историята помни и инцидентни събития, най-трагичните сред които е избухването на совалката „Чалънджър” през 1986г., която била със седем души на борда. През 2003г. совалката „Колумбия” също се взривява при завръщането й към Земята. След фаталния инцидент САЩ замръзяват полетите на совалките до 2005г. и полета на „Дискавъри”.

Съветската космическа станция  „Мир” е изстреляна през 1986г. В продължение на 15 години на борда й се извършват стотици сложни научни експерименти, пребивават десетки астронавти от различни страни. Успешното изкачване на космическата совалка „Атлантис” със станцията през 1995г. е важна стъпка в развитието на международното сътрудничество. След изтичане на срока й през 2001г. космическата станция е докомпозирана и изгаря в атмосферата. Отломки от нея падат в южната част на Тихия океан.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕЛЕЧНИЯ КОСМОС
Досега изследожателски сонди без човек на борда са прелетели или са кацнали на всяка планета от Слънчевата система, освен Плутон.

През 1975г. съветски изследователски ракети осъществяват успешен полет до Венера и изпращат снимки от там. През 1975г. са изстреляни „Викинг  1 и 2”, които година по-късно успешно кацат на Марс. През 1977г. САЩ изстрелват две космически сонди „Войъджър”, които пресяват Слънчевата система. Велико постижение на техниката в служба на астрономията е през 1990г. с изпращането в Космоса на телескопа „Хъбъл”, даващ възможност на учените да получават изображения и ценна информация за обекти, отдалечени от Земята на милиарди светлини години.